Kaloian_noKing (Калоян Борисов)
26 45
27 янв. 2009 г., 23:39

В студа 

  Поэзия
742 0 3
 

В студа... в писъка на самотата,

фенери светят - залези без време.

Прокрадва се и лепне леден вятър,

в мрежата от клони арфа стене.

 

По запустели пейки сядат сенки,

загледани в безплътната вода.

Ледът се чупи на изгарящи пътеки.

Остава спомен... и късче празнота.

 

Студено е по кожата с усет подарен.

Асфалтът сив е, но защо ли свети?

Студено е, фенерите горят във мен...

Полята в очите от жена са сети...

 

(Съдбата ми... като на всичките поети.)

© Калоян Борисов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ех
  • Ооо, хареса ми!
    И за ВЪВ съм на едно мнение със Смеш!
  • Студено е, фенерите горят в мен...- вЪВ , вЪв... ние можем и сами така да си го прочетем... ама на пръв прочит четем това което пише ... и си удряме главата в стената ...


    Полята в очите от жена са сети...- тук ти липсват запетаите или не...
    ама ме обърка... е така - Полята, в очите, от жена са сети... ама аз съм неграмотен ... не ме слушай ...


    и без последният ред в скобите ...
    хареса ми ...
Предложения
: ??:??