В студа... в писъка на самотата,
фенери светят - залези без време.
Прокрадва се и лепне леден вятър,
в мрежата от клони арфа стене.
По запустели пейки сядат сенки,
загледани в безплътната вода.
Ледът се чупи на изгарящи пътеки.
Остава спомен... и късче празнота.
Студено е по кожата с усет подарен.
Асфалтът сив е, но защо ли свети?
Студено е, фенерите горят във мен...
Полята в очите от жена са сети...
(Съдбата ми... като на всичките поети.)
© Калоян Борисов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
ех