21 mar 2009, 12:56

В света на сетивата

890 0 17

Люлея се в света на сетивата.
Докосната от нуждата
да чувам и да виждам.

Орисана... долавям всяко чакам.

В привидно черното
все виждам само... бяло.

В прииждащите бури
все съм пристан. 
Убежище за... всяко цяло.

Несбъдната, но преоткрита
очаква мен Мечтата.
Ще ù търкулна
житената пита.
 
А тя ще хукне и ще
се тревожи... 
Дали ще може да си я доскита?

Наоколо ще тичат епизоди, 
години ще броят... съзвучия,
слова... не питат...

Махалото на "да" и "не" 
човешката ми същност ще
люлее...

Часовникът ще трака в мен.
Добро и зло ще се пилее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...