В света на сетивата
Люлея се в света на сетивата.
Докосната от нуждата
да чувам и да виждам.
Орисана... долавям всяко чакам.
В привидно черното
все виждам само... бяло.
В прииждащите бури
все съм пристан.
Убежище за... всяко цяло.
Несбъдната, но преоткрита
очаква мен Мечтата.
Ще ù търкулна
житената пита.
А тя ще хукне и ще
се тревожи...
Дали ще може да си я доскита?
Наоколо ще тичат епизоди,
години ще броят... съзвучия,
слова... не питат...
Махалото на "да" и "не"
човешката ми същност ще
люлее...
Часовникът ще трака в мен.
Добро и зло ще се пилее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
