Mar 21, 2009, 12:56 PM

В света на сетивата

889 0 17

Люлея се в света на сетивата.
Докосната от нуждата
да чувам и да виждам.

Орисана... долавям всяко чакам.

В привидно черното
все виждам само... бяло.

В прииждащите бури
все съм пристан. 
Убежище за... всяко цяло.

Несбъдната, но преоткрита
очаква мен Мечтата.
Ще ù търкулна
житената пита.
 
А тя ще хукне и ще
се тревожи... 
Дали ще може да си я доскита?

Наоколо ще тичат епизоди, 
години ще броят... съзвучия,
слова... не питат...

Махалото на "да" и "не" 
човешката ми същност ще
люлее...

Часовникът ще трака в мен.
Добро и зло ще се пилее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...