18 ago 2006, 12:23

В света на вещиците-скок в перверзията

  Poesía
1K 0 11

 




Всеки ден
подреждам

мислите си,
защото те са моят инструмент -
с тях постигам целите си,
а основната ми цел е
да те убия

и то не днес,
а всеки ден…
Ах, този съпружески живот!
Откакто се роди тази идея,
се почувствах жена –
пред мен

се ширна перспектива:
ако не днес,

все някой ден,
страхотно!


Казваш ми,

че съм хубава,
но аз

не ти вярвам,
защото основната ми цел
ме владее, а не ти:
да го правя и сега,
и всеки ден!
В началото беше трудно,
но сега го правя

с успех -
размазвам те

по цялата стая,
като преди това

ти откъсвам топките
и ги изяждам

с опияняваща ненавист.
Това, че лягам до теб

нищо не значи,
защото съм те убила

в душата си,
а ти не можеш

без мен –
ти ме познаваш

не като жена,
а като твоята майка,
от която имаш нужда

всеки ден,
но знаеш,

че вече не ти принадлежа.
Сега съм до теб
и ти се стараеш,
но мен вече ме няма
и така те убивам

за пореден път.


Но ти

не си ми достатъчен,

миличък…
Виж,

моят любовник – Интернет,
е нещо съвършено друго,
защото чрез него

мачкам

наведнъж
десетки наивници
и то за броени часове…
И ще ти кажа как:

чрез стихове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре, Никол! Но веднага ще ти кажа, че усмивката ти ще ти струва, да кажем, 50 лева!? Чакай! Не се мръщи, защото ще ти наложа сега пък глоба. За успокоение ще ти кажа, че моята усмивка е по-скъпа, защото ще се усмихна преди теб. Разбра ли ме? Такива са усмивките, които си поставят за цел да влияят на обществения процес и то в рамките на селото....Всяка следваща екстра също си има цена.
    Поздрав!
  • Хайде да се усмихнем по веднъж и да проследим как това влияе на обществения процес.
    Поздрав!
  • Твойте текстове Никол, с премислените ръбове и ракурси са не по-малко сериозни, а въпросът е, след като пишем сериозни текстове, какво правии? Каква е връзката ни с пазара? Как реализираме продуктите си, как те влияят на обществения процес....Това вече са страховити въпроси, пред които бликащата дребнавост израства и като пошла, и като безкрайно тъжна, но и като смешна!?
    Поздрав!
    Поздрав!
  • Много е сериозно това!Тръпки ме побиват..
    Поздрав!
  • Здравей, Мойра! Задаваш хубав въпрос.
    Първо. Тази творба е литературна критика на текст, който си поставя за цел да утвърждава вещерството като ново направление в художествената литература.Познавам тези творби и някои от тях превръщам в предмет на анализ.
    Второ. В разработената от мен творба съдбата на жената, загубила любовта си е образ, който обгръщам с внимание и уважение. Това е трагична действителност, която изисква деликатно отношение и аз го правя, но не тук.
    Трето. Тук подлагам на унищожителна критика онова, което няма място в литературата, а следователно и в живота - онези, които заемат войнствена позиция под маската на вещици, вместо да се лекуват и да търсят изход от драматичната ситуация, в която се намират.
    Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...