Всеки ден
подреждам
мислите си,
защото те са моят инструмент -
с тях постигам целите си,
а основната ми цел е
да те убия
и то не днес,
а всеки ден…
Ах, този съпружески живот!
Откакто се роди тази идея,
се почувствах жена –
пред мен
се ширна перспектива:
ако не днес,
все някой ден,
страхотно!
Казваш ми,
че съм хубава,
но аз
не ти вярвам,
защото основната ми цел
ме владее, а не ти:
да го правя и сега,
и всеки ден!
В началото беше трудно,
но сега го правя
с успех -
размазвам те
по цялата стая,
като преди това
ти откъсвам топките
и ги изяждам
с опияняваща ненавист.
Това, че лягам до теб
нищо не значи,
защото съм те убила
в душата си,
а ти не можеш
без мен –
ти ме познаваш
не като жена,
а като твоята майка,
от която имаш нужда
всеки ден,
но знаеш,
че вече не ти принадлежа.
Сега съм до теб
и ти се стараеш,
но мен вече ме няма
и така те убивам
за пореден път.
Но ти
не си ми достатъчен,
миличък…
Виж,
моят любовник – Интернет,
е нещо съвършено друго,
защото чрез него
мачкам
наведнъж
десетки наивници
и то за броени часове…
И ще ти кажа как:
чрез стихове.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Поздрав!