11 ene 2012, 23:45

В сянката

  Poesía » Otra
941 0 2

В сянката съм аз - в тишината сам

заслушвам се в страха си.

В сянката съм аз - в тъмнината там

сгушвам се в гнева си.


Падат като листи разпиляни

думите ми вечно неразбрани.

Остават само клетвите в съня ми -

от другите и мен събрани.


В сянката съм аз - в сивотата плам

угаснал е умът ми.

В сянката съм аз - в самотата храм

несретен е плътта ми.

Сега, в сянката аз плача... и страшен е моя зов що препуска в тишината, що разкъсва здрачa, молейки една любов- отвъд сянката на суетата!


Сега в сянката аз плача

и страшен е моят зов,

що препуска в тишината,

що разкъсва здрачa,

молейки една любов,

отвъд сянката на суетата!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...