В сянката
В сянката съм аз - в тишината сам
заслушвам се в страха си.
В сянката съм аз - в тъмнината там
сгушвам се в гнева си.
Падат като листи разпиляни
думите ми вечно неразбрани.
Остават само клетвите в съня ми -
от другите и мен събрани.
В сянката съм аз - в сивотата плам
угаснал е умът ми.
В сянката съм аз - в самотата храм
несретен е плътта ми.
Сега, в сянката аз плача... и страшен е моя зов що препуска в тишината, що разкъсва здрачa, молейки една любов- отвъд сянката на суетата!Сега в сянката аз плача
и страшен е моят зов,
що препуска в тишината,
що разкъсва здрачa,
молейки една любов,
отвъд сянката на суетата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Ангелов Всички права запазени
