11.01.2012 г., 23:45 ч.

В сянката 

  Поезия » Друга
761 0 2

В сянката съм аз - в тишината сам

заслушвам се в страха си.

В сянката съм аз - в тъмнината там

сгушвам се в гнева си.


Падат като листи разпиляни

думите ми вечно неразбрани.

Остават само клетвите в съня ми -

от другите и мен събрани.


В сянката съм аз - в сивотата плам

угаснал е умът ми.

В сянката съм аз - в самотата храм

несретен е плътта ми.

Сега, в сянката аз плача...
и страшен е моя зов
що препуска в тишината,
що разкъсва здрачa,
молейки една любов-
отвъд сянката на суетата!


Сега в сянката аз плача

и страшен е моят зов,

що препуска в тишината,

що разкъсва здрачa,

молейки една любов,

отвъд сянката на суетата!

 

© Мартин Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??