15 ago 2004, 18:31

В съня

  Poesía
1.4K 0 1

Сънуваш, по-лека си от въздуха
и нищо няма смисъл в кулата на радостта,
освен да бъдеш окрилена
и да се слееш с обичта.
Една ръка през облаците влиза
и грубо хваща те.Лъжовен сън.
Успала си се. Влизай в сива риза
и хващай автобуса си отвън.
Вече си събудена, уплашена,
разнасяш тягостното чувство за вина..
Не си направила нищичко за себе си,
а можеше със сигурност в съня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мх! Определено не заслужаваш въпросителен!
    Много трудно уловим стил на писане. За съжаление само такъв, съм
    способна да оценя с душата си, защото с такъв, успявам да я из(л/п)ея!
    Стилът ти ми напомня за мен самата! Каква изненада!
    Специална си ми! Ти си ми позната, имам чувството, че те познавам
    много добре!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...