Сънуваш, по-лека си от въздуха
и нищо няма смисъл в кулата на радостта,
освен да бъдеш окрилена
и да се слееш с обичта.
Една ръка през облаците влиза
и грубо хваща те.Лъжовен сън.
Успала си се. Влизай в сива риза
и хващай автобуса си отвън.
Вече си събудена, уплашена,
разнасяш тягостното чувство за вина..
Не си направила нищичко за себе си,
а можеше със сигурност в съня.
© Ниела Вон Всички права запазени
Много трудно уловим стил на писане. За съжаление само такъв, съм
способна да оценя с душата си, защото с такъв, успявам да я из(л/п)ея!
Стилът ти ми напомня за мен самата! Каква изненада!
Специална си ми! Ти си ми позната, имам чувството, че те познавам
много добре!