Тихо, безшумно, като полъх
от сребриста, нежна роса
ще те докосна с дъха си,
с очи във плен на утринта.

Ще отпия от топлите устни
целувка забранена в мига.
Ще остана само в съня ти
като бяла въздушна мъгла.

В любовна, цветна магия
с усмивка - тиха топлина
ще се прокрадна в мисълта ти
оставяйки невидимо следа.

И в нощите ефирно бели
във спомени заспиват вън
една целуната от мен магия,
върната от мен в твоя сън.