В съня
от сребриста, нежна роса
ще те докосна с дъха си,
с очи във плен на утринта.
Ще отпия от топлите устни
целувка забранена в мига.
Ще остана само в съня ти
като бяла въздушна мъгла.
В любовна, цветна магия
с усмивка - тиха топлина
ще се прокрадна в мисълта ти
оставяйки невидимо следа.
И в нощите ефирно бели
във спомени заспиват вън
една целуната от мен магия,
върната от мен в твоя сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени