В сърцето ми е твоят дом

Такъв ли си, какъвто те създадох

в своите мисли, блянове, мечти…

За погледа ти две звезди откраднах

и за усмивката ти - слънчеви лъчи.

В очите ти - небето нарисувах,

в косите ти - тъмата на нощта,

влях в тялото ти - Аполонска сила,

в душата - нежност, обич, доброта.

Гласа ти взех от птиците в гората,

от извора бълбукащ- гърлен смях,

прегръдката ти даде тишината,

във нея аз се сгуших и заспах.

И този образ нощ след нощ рисувах,

по мъничко добавях щрих след щрих.

Творбата чудна със копнеж сънувах,

когато се събудих… теб открих.

В сърцето мое ти сега живееш,

сърцето ми е дом на любовта.

Мислите ми всеки миг владееш -

обичам те и с разум, и с душа!

26.01.2011