В сърцето ми е твоят дом
Такъв ли си, какъвто те създадох
в своите мисли, блянове, мечти…
За погледа ти две звезди откраднах
и за усмивката ти - слънчеви лъчи.
В очите ти - небето нарисувах,
в косите ти - тъмата на нощта,
влях в тялото ти - Аполонска сила,
в душата - нежност, обич, доброта.
Гласа ти взех от птиците в гората,
от извора бълбукащ- гърлен смях,
прегръдката ти даде тишината,
във нея аз се сгуших и заспах.
И този образ нощ след нощ рисувах,
по мъничко добавях щрих след щрих.
Творбата чудна със копнеж сънувах,
когато се събудих… теб открих.
В сърцето мое ти сега живееш,
сърцето ми е дом на любовта.
Мислите ми всеки миг владееш -
обичам те и с разум, и с душа!
26.01.2011
© АнеблА Всички права запазени