В съществуването любовта е скок

12 abr 2007, 10:59

Poesía

738 0 2

Шекспировите сонети препрочитам,

но сам рисувам вечно чистите черти

и с твоя образ и поети питам:

в танц, когато любовта ни завърти,

защо тайните вселенски чак улавяш,

можеш всяка поотделно да възпееш,

а мъките доскорошни забравяш,

предусещайки, че ти живееш?

- В съществуването любовта е скок,

чрез който придобиваш нови сили

и сетивата ти, подобно на пророк,

способност за творчество са ти развили.

- Чета ти Мо, поредния сонет

и питам се на кого е тоз портрет?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MOJSEI (Валери Рибаров)

2007-04-12T17:32:28+03:00

Поетите се надпреварват да онтологизират поезията, в това число и любовната лирика, особено. С други думи, хоризонтът им стига до отношението "човек-природа", което, от съвременна гледна точка, е едновременно и тъжно и смешно. Тъжно е, защото по този начин, литературата се откъсва от проблемите на днешния ден, а е смешно, защото напудрените рими деформират реалния процес по идеологически начин - чрез механизмите на естетизирането на житейската проблематика.
akademika (Цветан Павлов)

2007-04-12T16:56:00+03:00

Тук, както виждам, разширяваш диалога с още един човек и по този начин увеличаваш броя на равнищата му. Хвърляш светлина по особенато състояние на влюбения, с което съм съгласен.