12 abr 2007, 10:59

В съществуването любовта е скок

  Poesía
1K 0 2



 

Шекспировите сонети препрочитам,

но сам рисувам вечно чистите черти

и с твоя образ и поети питам:

в танц, когато любовта ни завърти,

защо тайните вселенски чак улавяш,

можеш всяка поотделно да възпееш,

а мъките доскорошни забравяш,

предусещайки, че ти живееш?

- В съществуването любовта е скок,

чрез който придобиваш нови сили

и сетивата ти, подобно на пророк,

способност за творчество са ти развили.

- Чета ти Мо, поредния сонет

и питам се на кого е тоз портрет?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поетите се надпреварват да онтологизират поезията, в това число и любовната лирика, особено. С други думи, хоризонтът им стига до отношението "човек-природа", което, от съвременна гледна точка, е едновременно и тъжно и смешно. Тъжно е, защото по този начин, литературата се откъсва от проблемите на днешния ден, а е смешно, защото напудрените рими деформират реалния процес по идеологически начин - чрез механизмите на естетизирането на житейската проблематика.
  • Тук, както виждам, разширяваш диалога с още един човек и по този начин увеличаваш броя на равнищата му. Хвърляш светлина по особенато състояние на влюбения, с което съм съгласен.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...