12 апр. 2007 г., 10:59

В съществуването любовта е скок

1K 0 2



 

Шекспировите сонети препрочитам,

но сам рисувам вечно чистите черти

и с твоя образ и поети питам:

в танц, когато любовта ни завърти,

защо тайните вселенски чак улавяш,

можеш всяка поотделно да възпееш,

а мъките доскорошни забравяш,

предусещайки, че ти живееш?

- В съществуването любовта е скок,

чрез който придобиваш нови сили

и сетивата ти, подобно на пророк,

способност за творчество са ти развили.

- Чета ти Мо, поредния сонет

и питам се на кого е тоз портрет?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поетите се надпреварват да онтологизират поезията, в това число и любовната лирика, особено. С други думи, хоризонтът им стига до отношението "човек-природа", което, от съвременна гледна точка, е едновременно и тъжно и смешно. Тъжно е, защото по този начин, литературата се откъсва от проблемите на днешния ден, а е смешно, защото напудрените рими деформират реалния процес по идеологически начин - чрез механизмите на естетизирането на житейската проблематика.
  • Тук, както виждам, разширяваш диалога с още един човек и по този начин увеличаваш броя на равнищата му. Хвърляш светлина по особенато състояние на влюбения, с което съм съгласен.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...