Apr 12, 2007, 10:59 AM

В съществуването любовта е скок

  Poetry
1K 0 2



 

Шекспировите сонети препрочитам,

но сам рисувам вечно чистите черти

и с твоя образ и поети питам:

в танц, когато любовта ни завърти,

защо тайните вселенски чак улавяш,

можеш всяка поотделно да възпееш,

а мъките доскорошни забравяш,

предусещайки, че ти живееш?

- В съществуването любовта е скок,

чрез който придобиваш нови сили

и сетивата ти, подобно на пророк,

способност за творчество са ти развили.

- Чета ти Мо, поредния сонет

и питам се на кого е тоз портрет?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поетите се надпреварват да онтологизират поезията, в това число и любовната лирика, особено. С други думи, хоризонтът им стига до отношението "човек-природа", което, от съвременна гледна точка, е едновременно и тъжно и смешно. Тъжно е, защото по този начин, литературата се откъсва от проблемите на днешния ден, а е смешно, защото напудрените рими деформират реалния процес по идеологически начин - чрез механизмите на естетизирането на житейската проблематика.
  • Тук, както виждам, разширяваш диалога с още един човек и по този начин увеличаваш броя на равнищата му. Хвърляш светлина по особенато състояние на влюбения, с което съм съгласен.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...