Шекспировите сонети препрочитам,
но сам рисувам вечно чистите черти
и с твоя образ и поети питам:
в танц, когато любовта ни завърти,
защо тайните вселенски чак улавяш,
можеш всяка поотделно да възпееш,
а мъките доскорошни забравяш,
предусещайки, че ти живееш?
- В съществуването любовта е скок,
чрез който придобиваш нови сили
и сетивата ти, подобно на пророк,
способност за творчество са ти развили. ...