Ела, приближи се до мен,
имай ми доверие -
виж ме - в пламъци горя,
нека в тях и теб да изгоря.
Заличи от своето съзнание
всякакво съмнение;
и без никакво съжаление
разтопи огорчение -
запази само вдъхновение,
нека то жадува възкресение.
Предизвикателството приеми,
гордо с мен върви -
но така, без да се докоснем,
изтезание да си причиним -
импулсите напиращи,
вътре в нас да задържим?
***
Яростно бунтува се страстта,
пленително зейва пропастта...
и алената смърт от твойте устни
ми нашепва изнусително,
а грехът в душата
се спотайва отровително.
И все така закриля ни потайност,
сладка опасност ни прочувства -
и знаеш ли, стигаме до крайност,
забравеният грохот щом разтърсва?
***
Безпощадни към себе си,
единствен избор остана -
към нея да се хвърлим;
и какво от това,
че принципите си ще разрушим,
дори и всичко да изгубим?
Без да мислим -
в мъчителната вечност
нека да потънем,
безумно да се отдадем...
***
За този миг чакахме -
мига, но сблъсък тръпнещ,
превъплъщаващ
бягството ни от света могъщ.
Неспокойство ни обзема,
напрежението искри -
но спокойна бъди, изцяло ми се довери.
Простри върху мен
изцелителната си ръка,
затвори пукнатините от тъга -
усещаш ли, че вече
се възраждам?
***
С онзи поглед в мене проникни
и олицетвори съдбата ни завинаги,
с прегръдка мила ме прекърши.
До насита развълнувай ме
и знай, че за този миг
възторжено бленувахме.
Възроди и онези
нощи истински,
в които с теб потъвахпе
и в телата ни -
от възбуда тръпнещи,
безсмъртие жадувахме...
***
... И ето - отново,
в тази - само наша
тайнствена любов,
двама с теб се давим -
с целувки утоляващи ни,
скърбите ни превъзмогващи!
© Звездно Небе Todos los derechos reservados