May 3, 2008, 4:02 PM

В тайнствена любов се давим

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Ела, приближи се до мен,

имай ми доверие -

виж ме - в пламъци горя,

нека в тях и теб да изгоря.

Заличи от своето съзнание

всякакво съмнение;

и без никакво съжаление

разтопи огорчение -

запази само вдъхновение,

нека то жадува възкресение.

Предизвикателството приеми,

гордо с мен върви -

но така, без да се докоснем,

изтезание да си причиним -

импулсите напиращи,

вътре в нас да задържим?

***

Яростно бунтува се страстта,

пленително зейва пропастта...

и алената смърт от твойте устни

ми нашепва изнусително,

а грехът в душата

се спотайва отровително.

И все така закриля ни потайност,

сладка опасност ни прочувства -

и знаеш ли, стигаме до крайност,

забравеният грохот щом разтърсва?

***

Безпощадни към себе си,

единствен избор остана -

към нея да се хвърлим;

и какво от това,

че принципите си ще разрушим,

дори и всичко да изгубим?

Без да мислим -

в мъчителната вечност

нека да потънем,

безумно да се отдадем...

***

За този миг чакахме -

мига, но сблъсък тръпнещ,

превъплъщаващ

бягството ни от света могъщ.

Неспокойство ни обзема,

напрежението искри -

но спокойна бъди, изцяло ми се довери.

Простри върху мен

изцелителната си ръка,

затвори пукнатините от тъга -

усещаш ли, че вече

се възраждам?

***

С онзи поглед в мене проникни

и олицетвори съдбата ни завинаги,

с прегръдка мила ме прекърши.

До насита развълнувай ме

и знай, че за този миг

възторжено бленувахме.

Възроди и онези

нощи истински,

в които с теб потъвахпе

и в телата ни -

от възбуда тръпнещи,

безсмъртие жадувахме...

***

... И ето - отново,

в тази - само наша

тайнствена любов,

двама с теб се давим -

с целувки утоляващи ни,

скърбите ни превъзмогващи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звездно Небе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....