3.05.2008 г., 16:02

В тайнствена любов се давим

1.3K 0 2

Ела, приближи се до мен,

имай ми доверие -

виж ме - в пламъци горя,

нека в тях и теб да изгоря.

Заличи от своето съзнание

всякакво съмнение;

и без никакво съжаление

разтопи огорчение -

запази само вдъхновение,

нека то жадува възкресение.

Предизвикателството приеми,

гордо с мен върви -

но така, без да се докоснем,

изтезание да си причиним -

импулсите напиращи,

вътре в нас да задържим?

***

Яростно бунтува се страстта,

пленително зейва пропастта...

и алената смърт от твойте устни

ми нашепва изнусително,

а грехът в душата

се спотайва отровително.

И все така закриля ни потайност,

сладка опасност ни прочувства -

и знаеш ли, стигаме до крайност,

забравеният грохот щом разтърсва?

***

Безпощадни към себе си,

единствен избор остана -

към нея да се хвърлим;

и какво от това,

че принципите си ще разрушим,

дори и всичко да изгубим?

Без да мислим -

в мъчителната вечност

нека да потънем,

безумно да се отдадем...

***

За този миг чакахме -

мига, но сблъсък тръпнещ,

превъплъщаващ

бягството ни от света могъщ.

Неспокойство ни обзема,

напрежението искри -

но спокойна бъди, изцяло ми се довери.

Простри върху мен

изцелителната си ръка,

затвори пукнатините от тъга -

усещаш ли, че вече

се възраждам?

***

С онзи поглед в мене проникни

и олицетвори съдбата ни завинаги,

с прегръдка мила ме прекърши.

До насита развълнувай ме

и знай, че за този миг

възторжено бленувахме.

Възроди и онези

нощи истински,

в които с теб потъвахпе

и в телата ни -

от възбуда тръпнещи,

безсмъртие жадувахме...

***

... И ето - отново,

в тази - само наша

тайнствена любов,

двама с теб се давим -

с целувки утоляващи ни,

скърбите ни превъзмогващи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звездно Небе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...