В ТАКАВА НОЩ
Във такава нощ, дълбока, като бездна.
Небето бе отрупано в звезди!
За миг луната в тъмното изчезна…
Хихикайки, зад облака се скри…
По улиците, от дъжда измити,
вървеше стройно пролетната нощ...
Дърветата под сянка бяха скрити,
не даваха, за нищо, пукнат грош.
В такава нощ се срещнах с любовта си.
Целунах топлите ти устни с жар…
И часовете спряха, безнадеждно къси...
Ти бе за мене моят божи дар!
© Христо Славов Todos los derechos reservados
през годините любовта по-силно ни изгаря! Поздравления!