В ТАКАВА НОЩ

                            Във такава нощ,  дълбока, като бездна.
                            Небето бе отрупано в звезди!
                             За миг луната в тъмното изчезна…

                             Хихикайки,  зад облака се скри…

                              По улиците, от дъжда измити,
                               вървеше стройно пролетната нощ...
                                Дърветата под сянка бяха скрити,
                                 не даваха, за нищо, пукнат грош.

                                  В такава нощ се срещнах  с любовта си.

                                  Целунах топлите ти устни с жар…

                                  И часовете спряха, безнадеждно къси...

                                   Ти бе за мене моят божи дар!