24 abr 2008, 15:08

В теб 

  Poesía » De amor
771 0 2

Сянката над теб е твойта падаща звезда,
страхът у теб е повече от твойта свобода,
отчаянието у теб те тласка в пропастта,
потъваш надълбоко в плен на твойта нищета...

В ръцете си държиш това, което пропиля,
в сърцето си крепиш това, което надделя,
отвъд съзнанието ти има толкова печал,
че и за любов така не си копнял...

Вятърът в лицето ти не ще пресуши всичките сълзи -
сега отрова черна в тялото ти слабо с лекота пълзи...
Но ще излекувам мислите ти аз от таз отрова,
ще заключа аз шума извън главата ти с окова...

Ще изсвиря тишината, която ще се счупи в теб,
ще заситя аз глада, който празен ще умре във теб,
ще запаля тъмнината, която ще изгрее в теб,
това съм аз и ще се слея с теб...

© Ели ИзбериСи Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Е, много е добро."В ръцете си държиш това, което пропиля,
    в сърцето си крепиш това, което надделя..." - невероятна мисъл. Пожелавам ти да напишеш още подобни, за да ги прочета."Сянката над теб е твойта падаща звезда,
    страхът у теб е повече от твойта свобода,
    отчаянието у теб те тласка в пропастта,
    потъваш надълбоко в плен на твойта нищета..." - просто срахотно начало.
Propuestas
: ??:??