Сянката над теб е твойта падаща звезда,
страхът у теб е повече от твойта свобода,
отчаянието у теб те тласка в пропастта,
потъваш надълбоко в плен на твойта нищета...
В ръцете си държиш това, което пропиля,
в сърцето си крепиш това, което надделя,
отвъд съзнанието ти има толкова печал,
че и за любов така не си копнял...
Вятърът в лицето ти не ще пресуши всичките сълзи -
сега отрова черна в тялото ти слабо с лекота пълзи...
Но ще излекувам мислите ти аз от таз отрова,
ще заключа аз шума извън главата ти с окова... ...