Малък и голям се
чувствам, заобиколен от
твоята мила вечност...
Връщаш сърцето ми
със своето, когато то
изскочи по теб...
И приютяваш го
винаги, дори без
да е нужно...
От Луната осветено,
от Слънцето стоплено
в кътчетата си...
И щом погледне
в палитрата
цветовете по-ярки
рисуват живота...,
създадени в свободата
на това да обичаш...
и да бъдеш обичан...
© Даниело Данали Todos los derechos reservados