3 nov 2017, 9:44

В теб останах... 

  Poesía » De amor
583 11 9

 

Отива си октомври, незапомнен,
освен че още има листопад
и тук - таме́, угниваща по клоните,
надеждата умира с есента.

И аз отивам си. Тъй все дъждовен.
От мен не сприра да вали.
През зимата ще топлят спомени,
но винаги ужасно ще боли...

А ти ще си смълчано-примирена
и някога по малко ще прочиташ -
във стихове безброй, несподелена -
една любов на смърт обричана.

За мене ще остане да те нося
на хиляди парченца във разбитото -
това сърце, с което просих
за сбъднато в живота ни, обичане...

Където и да ида, в теб останах.
Ще бъда пълен само с празнота
и все ще ме яд, че не успявах
така да те обичам! Без тъга...

 

Danny Diester
31.10.2017

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??