В теб останах...
Отива си октомври, незапомнен,
освен че още има листопад
и тук - таме́, угниваща по клоните,
надеждата умира с есента.
И аз отивам си. Тъй все дъждовен.
От мен не сприра да вали.
През зимата ще топлят спомени,
но винаги ужасно ще боли...
А ти ще си смълчано-примирена
и някога по малко ще прочиташ -
във стихове безброй, несподелена -
една любов на смърт обричана.
За мене ще остане да те нося
на хиляди парченца във разбитото -
това сърце, с което просих
за сбъднато в живота ни, обичане...
Където и да ида, в теб останах.
Ще бъда пълен само с празнота
и все ще ме яд, че не успявах
така да те обичам! Без тъга...
Danny Diester
31.10.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
