23 ago 2007, 15:37

В теб откривам себе си ! 

  Poesía
1140 0 4
Кълнеш се във всичко свято и проклинаш се,
убеждавайки ме колко силно те боли.
Но, хайде, моля те, не ставай смешна -
запитай се кого и как самата ти рани!
Да, тебе трябва всички да обичат.
А ти? Кого дарила си с топлина?
Навярно си презрение заслужила,
нали не чакаш вино, пиршества?
Светът за теб жесток е, казваш.
А ти отнесе ли се с хората добре?
Сега съдбата всичко туй ти връща,
което ти желаеше за своите врагове.
Не, в грешка си, не те упреквам!
В теб откривам себе си дори...
Навярно затова съм толкова жестока,
но уважение заслужила ли си, кажи?

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Жестоко,искрено и прекрасно написано!!!
  • Благодаря ви!
    Маги,радвам се,че съм подбудила някой към размисли.. понякога просто е нужно да поразмишляваме с дръгото си лице на глас, за да достигнем до някои истини! А не винаги да търсим вината в другите,тя често се крие първо в нас!
    Изпращам ви много целувки
  • Много хубав стих,много!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Замислих се, Теди, много сериозно и аз така да поговоря с другата си същност. Мъдър , хубав стих.
Propuestas
: ??:??