23.08.2007 г., 15:37

В теб откривам себе си !

1.6K 0 4
Кълнеш се във всичко свято и проклинаш се,
убеждавайки ме колко силно те боли.
Но, хайде, моля те, не ставай смешна -
запитай се кого и как самата ти рани!
Да, тебе трябва всички да обичат.
А ти? Кого дарила си с топлина?
Навярно си презрение заслужила,
нали не чакаш вино, пиршества?
Светът за теб жесток е, казваш.
А ти отнесе ли се с хората добре?
Сега съдбата всичко туй ти връща,
което ти желаеше за своите врагове.
Не, в грешка си, не те упреквам!
В теб откривам себе си дори...
Навярно затова съм толкова жестока,
но уважение заслужила ли си, кажи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жестоко,искрено и прекрасно написано!!!
  • Благодаря ви!
    Маги,радвам се,че съм подбудила някой към размисли.. понякога просто е нужно да поразмишляваме с дръгото си лице на глас, за да достигнем до някои истини! А не винаги да търсим вината в другите,тя често се крие първо в нас!
    Изпращам ви много целувки
  • Много хубав стих,много!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Замислих се, Теди, много сериозно и аз така да поговоря с другата си същност. Мъдър , хубав стих.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....