11 jul 2007, 14:18

в теб се усъмних

Poesía

1.5K 0 4

И стичат се една след друга
горчиви сЪлзи
с привкус на лъжа
живяла седмици в заблуда
сега пак страда моята душа
когато пак сама останеш
във тежки и студени зимни дни
не смей в приятелството да се колебаеш
приятелско сърце не може да предава -
от мен го Запомни!

искам да посветя това стихотворение на един изключителен Човек и невероятна приятелка, Стефи, когато прочетеш това (ако го прочетеш), искам да знаеш, че МНОГО съжалявам за всички простотии, които ти наговорих, никога в живота си не съм имала и няма да имам приятелка като теб, ти си уникална! (няма по-добър от теб в това да караш хората да се замислят истински за важните неща) Прости ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Хубав стих!Браво!

2007-07-12T16:18:29+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубава идея , браво!

2007-07-11T15:02:37+03:00
draft4e (Стефани)

никой не е незаменим,Кам, включително и аз...благодаря все пак стихотворението е хубаво

2007-07-11T14:37:57+03:00
vanila_n (Виолета)

за жалос твърде често пренебрегваме приятелите си,в момент в който сме оплетени в паяжината на "любовта",и твърде често не се вслушваме в обективните съвети,но пък в крайна сметка все се намира някой който ни е адски верен,и е с нас въпреки че сме пренебрегнали съветите които ни е дал - оникссс,сигурна съм че приятелката ти знае колко я обичаш,но и това е един чудесен начин да и покажеш.Браво!!!

2007-07-11T14:25:32+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0