11 jul 2007, 14:18

в теб се усъмних

Poesía

1.5K 0 4

И стичат се една след друга
горчиви сЪлзи
с привкус на лъжа
живяла седмици в заблуда
сега пак страда моята душа
когато пак сама останеш
във тежки и студени зимни дни
не смей в приятелството да се колебаеш
приятелско сърце не може да предава -
от мен го Запомни!

искам да посветя това стихотворение на един изключителен Човек и невероятна приятелка, Стефи, когато прочетеш това (ако го прочетеш), искам да знаеш, че МНОГО съжалявам за всички простотии, които ти наговорих, никога в живота си не съм имала и няма да имам приятелка като теб, ти си уникална! (няма по-добър от теб в това да караш хората да се замислят истински за важните неща) Прости ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Хубав стих!Браво!

2007-07-12T16:18:29+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубава идея , браво!

2007-07-11T15:02:37+03:00
draft4e (Стефани)

никой не е незаменим,Кам, включително и аз...благодаря все пак стихотворението е хубаво

2007-07-11T14:37:57+03:00
vanila_n (Виолета)

за жалос твърде често пренебрегваме приятелите си,в момент в който сме оплетени в паяжината на "любовта",и твърде често не се вслушваме в обективните съвети,но пък в крайна сметка все се намира някой който ни е адски верен,и е с нас въпреки че сме пренебрегнали съветите които ни е дал - оникссс,сигурна съм че приятелката ти знае колко я обичаш,но и това е един чудесен начин да и покажеш.Браво!!!

2007-07-11T14:25:32+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0