11 jul 2007, 14:18

в теб се усъмних

  Poesía
1.5K 0 4
И стичат се една след друга
горчиви сЪлзи
с привкус на лъжа
живяла седмици в заблуда
сега пак страда моята душа
когато пак сама останеш
във тежки и студени зимни дни
не смей в приятелството да се колебаеш
приятелско сърце не може да предава -
от мен го Запомни!

искам да посветя това стихотворение на един изключителен Човек и невероятна приятелка, Стефи, когато прочетеш това (ако го прочетеш), искам да знаеш, че МНОГО съжалявам за всички простотии, които ти наговорих, никога в живота си не съм имала и няма да имам приятелка като теб, ти си уникална! (няма по-добър от теб в това да караш хората да се замислят истински за важните неща) Прости ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ониксче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!Браво!
  • Хубава идея , браво!
  • никой не е незаменим,Кам, включително и аз...благодаря все пак стихотворението е хубаво
  • за жалос твърде често пренебрегваме приятелите си,в момент в който сме оплетени в паяжината на "любовта",и твърде често не се вслушваме в обективните съвети,но пък в крайна сметка все се намира някой който ни е адски верен,и е с нас въпреки че сме пренебрегнали съветите които ни е дал - оникссс,сигурна съм че приятелката ти знае колко я обичаш,но и това е един чудесен начин да и покажеш.Браво!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...