Jul 11, 2007, 2:18 PM

в теб се усъмних

Poetry

1.5K 0 4

И стичат се една след друга
горчиви сЪлзи
с привкус на лъжа
живяла седмици в заблуда
сега пак страда моята душа
когато пак сама останеш
във тежки и студени зимни дни
не смей в приятелството да се колебаеш
приятелско сърце не може да предава -
от мен го Запомни!

искам да посветя това стихотворение на един изключителен Човек и невероятна приятелка, Стефи, когато прочетеш това (ако го прочетеш), искам да знаеш, че МНОГО съжалявам за всички простотии, които ти наговорих, никога в живота си не съм имала и няма да имам приятелка като теб, ти си уникална! (няма по-добър от теб в това да караш хората да се замислят истински за важните неща) Прости ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Хубав стих!Браво!

2007-07-12T16:18:29+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубава идея , браво!

2007-07-11T15:02:37+03:00
draft4e (Стефани)

никой не е незаменим,Кам, включително и аз...благодаря все пак стихотворението е хубаво

2007-07-11T14:37:57+03:00
vanila_n (Виолета)

за жалос твърде често пренебрегваме приятелите си,в момент в който сме оплетени в паяжината на "любовта",и твърде често не се вслушваме в обективните съвети,но пък в крайна сметка все се намира някой който ни е адски верен,и е с нас въпреки че сме пренебрегнали съветите които ни е дал - оникссс,сигурна съм че приятелката ти знае колко я обичаш,но и това е един чудесен начин да и покажеш.Браво!!!

2007-07-11T14:25:32+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0