В тишината
В тишината небрежно приседнах до себе си.
Красив миг, в който намирам покой.
Мечтата ми тежко обримчена в спомени,
пиша си писмо с въпроси безброй...
Дали някога ще мога пак да обичам?
Кръгозорът ми разяден е от твойте лъжи.
Не искам да лъжа, не искам на теб да приличам,
в мишена превърнах се за думите ти-стрели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse