24 ago 2006, 0:29

В тоз любовен кръговрат 

  Poesía
606 0 4



Как да ти го обясня?
Туй за мен е невъзможно!
Искам да се извиня...
Уж е просто, а е сложно.


Искам да го изговоря
в неговата простота -
ето, тук ще проповторя,
бликащата красота.


Мога да го обясня -
туй за мене е възможно:
няма да го разкрася,
то е винаги приложно.


Казвам, че е тъждество
на душите ни различни,
вплетени в тържество -
все безкрайни, идилични.


Всеки миг го преживявам
като твоя доброта
и затуй ти заявявам:
с теб не чувствам самота.


Но, достигнал този праг,
на взаимност, споделена,
чувствам, че за теб съм драг,
в светлината, сътворена.


Водиш ме в тишина
на сърце за двама,
с бликащата ведрина -
образ мил на мойта дама.


Но, почувствал те в захлас,
преоткривам таз различност,
в която мойто "Аз"
носи миг на идентичност.


В тоз любовен кръговрат,
пълен с настояване,
няма връщане назад -
носим съпреживяване.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей, Весела! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Чудесен стих, браво!
  • Здравей, Мария! Добре дошла!
    Поздрав!
  • Здравей, Челси!
    На бърза ръка повдигаш сложни въпроси и ... изчезваш.А този, който поставяш тук касае центъра на ядрото на творческия процес. Ще се опитам да ти отговоря кратко така: Музата е постигната саморефлективност като ядро на творческия процес. Ако това изказване се развие обстойно, би се получил значително по-съдържателен отговор. Нека засега да се задоволим с казаното!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??