24.08.2006 г., 0:29 ч.
В тоз любовен кръговрат
Как да ти го обясня?
Туй за мен е невъзможно!
Искам да се извиня...
Уж е просто, а е сложно.
Искам да го изговоря
в неговата простота -
ето, тук ще проповторя,
бликащата красота.
Мога да го обясня -
туй за мене е възможно:
няма да го разкрася,
то е винаги приложно.
Казвам, че е тъждество
на душите ни различни,
вплетени в тържество -
все безкрайни, идилични.
Всеки миг го преживявам
като твоя доброта
и затуй ти заявявам:
с теб не чувствам самота.
Но, достигнал този праг,
на взаимност, споделена,
чувствам, че за теб съм драг,
в светлината, сътворена.
Водиш ме в тишина
на сърце за двама,
с бликащата ведрина -
образ мил на мойта дама.
Но, почувствал те в захлас,
преоткривам таз различност,
в която мойто "Аз"
носи миг на идентичност.
В тоз любовен кръговрат,
пълен с настояване,
няма връщане назад -
носим съпреживяване.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесен стих, браво!
-
Здравей, Мария! Добре дошла!
Поздрав! -
Здравей, Челси!
На бърза ръка повдигаш сложни въпроси и ... изчезваш.А този, който поставяш тук касае центъра на ядрото на творческия процес. Ще се опитам да ти отговоря кратко така: Музата е постигната саморефлективност като ядро на творческия процес. Ако това изказване се развие обстойно, би се получил значително по-съдържателен отговор. Нека засега да се задоволим с казаното!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!