В тоз любовен кръговрат
Как да ти го обясня?
Туй за мен е невъзможно!
Искам да се извиня...
Уж е просто, а е сложно.
Искам да го изговоря
в неговата простота -
ето, тук ще проповторя,
бликащата красота.
Мога да го обясня -
туй за мене е възможно:
няма да го разкрася,
то е винаги приложно.
Казвам, че е тъждество
на душите ни различни,
вплетени в тържество -
все безкрайни, идилични.
Всеки миг го преживявам
като твоя доброта
и затуй ти заявявам:
с теб не чувствам самота.
Но, достигнал този праг,
на взаимност, споделена,
чувствам, че за теб съм драг,
в светлината, сътворена.
Водиш ме в тишина
на сърце за двама,
с бликащата ведрина -
образ мил на мойта дама.
Но, почувствал те в захлас,
преоткривам таз различност,
в която мойто "Аз"
носи миг на идентичност.
В тоз любовен кръговрат,
пълен с настояване,
няма връщане назад -
носим съпреживяване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
