12 abr 2012, 22:36

В трепетно очакване

  Poesía
866 0 12

Зная, след малко ще бръмне моторът.

От месец и нещо те имат билет.

Ще литнат към мене, високо в простора.

Аз чакам да кацне тоз самолет.

 

Минутите нижа подобно на перли.

Часовникът сякаш е спряло сърце.

След няколко месеца работа черна

ще видя отново свойто дете.

 

Аз знам, като дойдат, стрелките ще бързат,

но днеска са мудни и бавно вървят.

От радост сега очите си бърша,

за среща след малко те вече сълзят...

 

От утре из Лондон ще ходиме трима.

Усмивка ще грее на мойто лице.

Прогнозата гледах. Почти като зимна.

По-важно какво е във мойто сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За мен бе удоволствие да прочета!Поздравления!
  • Часовникът сякаш е спряло сърце...
    Желая слънчева сърдечна прогноза,Валентин!
  • До болка познато...
    Поздрав, Валентин!
  • С Niveana (Емилия Николова)
    Светли празници!
  • Поздрав и от мен, приятелю! Без асоциативни внушения и метафори, без сложен сюжет и многоплановост на изказа си успял да направиш стиха си нетърпелив и очакващ, нежен и радостен. Желая ти светъл Великден и нови светли стихове!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...