Това е път без цел и без посока -
от онези, дето просто трябва да вървиш,
и от нозете ти да капе кръв и огън
да те кара с всяка клетка да гориш.
И все виниш Вселената - как всичко започна
Викаш и блъскаш, а после лягаш във ъгъла
Толкова безпомощна,че чак е порочно
със свойте мечти във сърцето наръгана
Знам,че си вътре в стената, момиче
уплашена, мъничко предала се - тъжиш
разбий я силно -с тухлите й накичи се
Тя е там /само/ защото Ти с гърба си я държиш
Не се страхувай- болката е дар,
който Бог ти дава, за да те събуди
Ако не й се кланяш,няма да е цар
И в тълпата глухо някъде ще се изгуби
© Радост Вълчева Todos los derechos reservados