30 ago 2019, 23:46

В труден момент

  Poesía » Otra
1K 0 0


Това е път без цел и без посока -
от онези, дето просто трябва да вървиш,
и от нозете ти да капе кръв и огън
да те кара с всяка клетка да гориш. 

 

И все виниш Вселената - как всичко започна
Викаш и блъскаш, а после лягаш във ъгъла
Толкова безпомощна,че чак е порочно
със свойте мечти във сърцето наръгана

 

Знам,че си вътре в стената, момиче
уплашена, мъничко предала се - тъжиш
разбий я силно -с тухлите й накичи се
Тя е там /само/ защото Ти с гърба си я държиш

 

Не се страхувай- болката е дар,
който Бог ти дава, за да те събуди
Ако не й се кланяш,няма да е цар
И в тълпата глухо някъде ще се изгуби

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...