1 sept 2017, 18:39

В тунела

  Poesía
454 0 0

 

 

 

 

 

Свят отзад, свят отпред
и аз в несвяст във него,
търся в моя си тунел
парчета разпиляно лего.
Прилежно подредил си бях
надежди, вери и любов
за коси развети по магистрали,
но какво остана ми от тях,
какво...
безок тунел с падащи тавани
и вятър, разгарящ мъка в мен
от огъня на горските пожари...
Някъде за някои мъждее ден
навярно,
спомени подритвам аз
като настъпени угарки
и подреждам някак, но не съвсем,
парченцата живот, 
които ми се още мяркат...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...