Sep 1, 2017, 6:39 PM

В тунела

  Poetry
446 0 0

 

 

 

 

 

Свят отзад, свят отпред
и аз в несвяст във него,
търся в моя си тунел
парчета разпиляно лего.
Прилежно подредил си бях
надежди, вери и любов
за коси развети по магистрали,
но какво остана ми от тях,
какво...
безок тунел с падащи тавани
и вятър, разгарящ мъка в мен
от огъня на горските пожари...
Някъде за някои мъждее ден
навярно,
спомени подритвам аз
като настъпени угарки
и подреждам някак, но не съвсем,
парченцата живот, 
които ми се още мяркат...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...