30 abr 2017, 23:51

В твоя плен нека бъда...

647 4 9

Разпенени са дните ми, обич –
тихи стъпки, изтрити от тебе.
Слънчев залез, безмълвно изпросен
от посърнали облаци слепи.

 

Разболява ме твоята нежност...
Ти ме имаш...
Повикай ме с поглед.
Укроти я – душата безбрежна.
Подари ѝ живота отново...

 

Прегърни ме с водите си топли.
Разпилей ме на дъното свое.
Пий от устните жаркия спомен.
В твоя плен нека бъда свободен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...