18 ene 2023, 16:58

В търсене

767 3 3

Питам се, къде е доброто човешко.

Дали го изгубихме нейде по пътя?

Май го оставихме да чака на стопа,

с друг да тръгне и до него да ходи.

 

Къде е частицата, с която сме хора?

Същата, която напоследък ни бяга.

Дори да я търсим без капка умора,

за нас си остава немила-недрага.

 

Поглед обръщаме обратно към стопа.

Решаваме, тръгваме, нещо ни спира.

"Какво ме засяга, кой е моя опора?",

"Защо пък доброто ще ме дресира?".

 

Но в живота се знае "Всичко се връща".

Какво ни се случва, нали сме светци?

Спасение дирим и частицата търсим,

а отговор идва "Защото бяхме слепци".

 

Паднали, търсим в доброто спасение.

На светофара червен, стъпки броим.

"Защо не помогна?" е наше прозрение,

накрая ще можем ли да си простим?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...