18 ene 2023, 16:58

В търсене

765 3 3

Питам се, къде е доброто човешко.

Дали го изгубихме нейде по пътя?

Май го оставихме да чака на стопа,

с друг да тръгне и до него да ходи.

 

Къде е частицата, с която сме хора?

Същата, която напоследък ни бяга.

Дори да я търсим без капка умора,

за нас си остава немила-недрага.

 

Поглед обръщаме обратно към стопа.

Решаваме, тръгваме, нещо ни спира.

"Какво ме засяга, кой е моя опора?",

"Защо пък доброто ще ме дресира?".

 

Но в живота се знае "Всичко се връща".

Какво ни се случва, нали сме светци?

Спасение дирим и частицата търсим,

а отговор идва "Защото бяхме слепци".

 

Паднали, търсим в доброто спасение.

На светофара червен, стъпки броим.

"Защо не помогна?" е наше прозрение,

накрая ще можем ли да си простим?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...