19 sept 2009, 11:08

В търсене

  Poesía » Otra
846 0 0

Нелепа грешка.

Самота.

Избягал призрак без душа.

Безцветен блясък през нощта,

а не можеш да достигнеш до целта.

Желание за обич сладка,

но солено е в устата ти.

Златен пясък разспива се в морето

с едно желание за истински печал.

Преливащо сърце от обич,

ала излива се в бездънна яма.

Съмнения заплитат се в лицето

и бялото бледнее в пустота.

Сивотата обгръща светлината,

която малка е, но пак я има.

В търсене на незапълващото у човека

с мисли за красиви дни.

Поглеждайки небето недостижимо

с една-едничка мисъл в ума,

човекът с дупки в очите

потегли, търсейки душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бори Панчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...