19 sept 2009, 11:08

В търсене

  Poesía » Otra
844 0 0

Нелепа грешка.

Самота.

Избягал призрак без душа.

Безцветен блясък през нощта,

а не можеш да достигнеш до целта.

Желание за обич сладка,

но солено е в устата ти.

Златен пясък разспива се в морето

с едно желание за истински печал.

Преливащо сърце от обич,

ала излива се в бездънна яма.

Съмнения заплитат се в лицето

и бялото бледнее в пустота.

Сивотата обгръща светлината,

която малка е, но пак я има.

В търсене на незапълващото у човека

с мисли за красиви дни.

Поглеждайки небето недостижимо

с една-едничка мисъл в ума,

човекът с дупки в очите

потегли, търсейки душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бори Панчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...