Sep 19, 2009, 11:08 AM

В търсене

  Poetry » Other
842 0 0

Нелепа грешка.

Самота.

Избягал призрак без душа.

Безцветен блясък през нощта,

а не можеш да достигнеш до целта.

Желание за обич сладка,

но солено е в устата ти.

Златен пясък разспива се в морето

с едно желание за истински печал.

Преливащо сърце от обич,

ала излива се в бездънна яма.

Съмнения заплитат се в лицето

и бялото бледнее в пустота.

Сивотата обгръща светлината,

която малка е, но пак я има.

В търсене на незапълващото у човека

с мисли за красиви дни.

Поглеждайки небето недостижимо

с една-едничка мисъл в ума,

човекът с дупки в очите

потегли, търсейки душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бори Панчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...