Безбожна приказка си е това, човече.
Ама такъв си мазохист…
Към любовта ръце протягаш вече,
а тя боли, боли, боли…
От пепелта се пак надигаш,
сега поел си сетний дъх.
Мирише той на трепетлика,
на момина сълза и дъжд.
Очите, слепите, повторно ослепяха,
нима вълшебна приказка е тоя карнавал?
Ти нямаш време, гласове шептяха,
и нито чул си, нито пък видял. ...