15.12.2009 г., 23:16

В търсене на едното нищо

649 0 0

Безбожна приказка си е това, човече.
Ама такъв си мазохист…
Към любовта ръце протягаш вече,
а тя боли, боли, боли…

От пепелта се пак надигаш,
сега поел си сетний дъх.
Мирише той на трепетлика,
на момина сълза и дъжд.

Очите, слепите, повторно ослепяха,
нима вълшебна приказка е тоя карнавал?
Ти нямаш време, гласове шептяха,
и нито чул си, нито пък видял.

Безпочвената гордост гроб ти изкопа,
сега защо не казваш как достойно ти живя?
Със всички сили тичаше към любовта,
така и не разбра – само един мираж бе тя.

Каква безбожна приказка?
Направо гавра със човека.
Басня без поука, картина черно-бяла,
дали ще дишаш пак? Не знам, не мога и да зная.

Преследвайки една мечта навред,
със устни трепетни да се допреш
до нещо свято, мило, но и чуждо.
И твърде късно го разбра. И трудно.

Борба навеки е животът, да.
Или поне това е битката да не потънеш във тъма.
И да изплуваш, там отгоре, над вълните побелели,
а те пък все така бушуват развилнели.

Върви… Там камъче по камъче
пътека прави неизвестна.
Навярно трудна, но пък и отчасти лесна,
една безбожна приказка човешка.

Последен дъх поемаш… давай де, сега!
Дробове горят, уши бучат, сърца крещят.
Агония съдбовна търсеше, нали?
Намери любовта. Сега с нея и болката вземи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...