8 ene 2008, 14:57

В търсене на живата вода...

  Poesía » Otra
890 0 3
И всеки път, бягайки от нищото,
достигах предела на възможностите си,
осъзнавах, че всеки ден е същото
и просто пропилявах силите си!

Животът изтичаше от ръцете ми
и нямаше как да го спра,
и пак изсъхваха сълзите ми,
а аз знаех, че не искам да умра!

Устните не спираха да говорят,
а въздухът не достигаше мойте дробове!
Разумът и сърцето отново спорят,
разбуждат безмълвни умове!

Тичайки, достигах ръба на живота,
отново търсейки живата вода,
надявайки днес на тъгата хомота,
пак се опитах да спася мойта съдба!

Скачам от камък на камък,
попивайки всяка капка надежда!
Изгасва в мене животворният пламък
и пак лъжата до смърт ме отвежда!

Но слънце ще изгрее и в моя свят,
ще сгрее студената, опръхнала земя!
И в мойта партия ще има шах и мат,
след време ще дойде край и на тази игра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...