8 ene 2008, 14:57

В търсене на живата вода...

  Poesía » Otra
892 0 3
И всеки път, бягайки от нищото,
достигах предела на възможностите си,
осъзнавах, че всеки ден е същото
и просто пропилявах силите си!

Животът изтичаше от ръцете ми
и нямаше как да го спра,
и пак изсъхваха сълзите ми,
а аз знаех, че не искам да умра!

Устните не спираха да говорят,
а въздухът не достигаше мойте дробове!
Разумът и сърцето отново спорят,
разбуждат безмълвни умове!

Тичайки, достигах ръба на живота,
отново търсейки живата вода,
надявайки днес на тъгата хомота,
пак се опитах да спася мойта съдба!

Скачам от камък на камък,
попивайки всяка капка надежда!
Изгасва в мене животворният пламък
и пак лъжата до смърт ме отвежда!

Но слънце ще изгрее и в моя свят,
ще сгрее студената, опръхнала земя!
И в мойта партия ще има шах и мат,
след време ще дойде край и на тази игра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....