8.01.2008 г., 14:57 ч.

В търсене на живата вода... 

  Поезия » Друга
622 0 3
И всеки път, бягайки от нищото,
достигах предела на възможностите си,
осъзнавах, че всеки ден е същото
и просто пропилявах силите си!

Животът изтичаше от ръцете ми
и нямаше как да го спра,
и пак изсъхваха сълзите ми,
а аз знаех, че не искам да умра!

Устните не спираха да говорят,
а въздухът не достигаше мойте дробове!
Разумът и сърцето отново спорят,
разбуждат безмълвни умове!

Тичайки, достигах ръба на живота,
отново търсейки живата вода,
надявайки днес на тъгата хомота,
пак се опитах да спася мойта съдба!

Скачам от камък на камък,
попивайки всяка капка надежда!
Изгасва в мене животворният пламък
и пак лъжата до смърт ме отвежда!

Но слънце ще изгрее и в моя свят,
ще сгрее студената, опръхнала земя!
И в мойта партия ще има шах и мат,
след време ще дойде край и на тази игра!

© Зори Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??