7 oct 2020, 21:26  

В търсене на птича песен

  Poesía » Otra
344 3 4

В търсене на птича песен

 

Меко се къпе нощта в светлина 

на луната, надежди пропила. 

Протяга ръце към деня тъмнина 

като истинска зла самовила. 

 

С дълги коси и самотно сърце, 

тя не търси безумни юнаци. 

Засажда лъчи на звезди и перце 

на душата им, за да заплаче. 

 

Няма реки и морета в съня 

на дъжда водопад за мечтите. 

Опази ги - в очите пониква денят 

и доброто в сърцето прелита. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Красив стих!
  • Последните ти две стихотворения са изящен изблик на нещо ново в творчеството ти, Йоана. На нещо много красиво. Четейки този ти стих, все едно попаднах във вълшебна приказка.

    "Протяга ръце към деня тъмнина
    като истинска зла самовила."

    Цитираният образ само подсилва това усещане. Финалът надделява над тъмнината и възвестява светло и ново начало. Бях си легнал да спя, но едно странно усещане, че си публикувала нов стих в Откровения, ме накара да стана и надникна в сайта. И не съжалявам. Очарован съм от твоята поезия!
  • Чудесен стих.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...