Меко се къпе нощта в светлина
на луната, надежди пропила.
Протяга ръце към деня тъмнина
като истинска зла самовила.
С дълги коси и самотно сърце,
тя не търси безумни юнаци.
Засажда лъчи на звезди и перце
на душата им, за да заплаче.
Няма реки и морета в съня
на дъжда водопад за мечтите.
Опази ги - в очите пониква денят
и доброто в сърцето прелита.
© Йоана All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
