Не си отивай, Обич, още не...
Въздишката ти - счупено пиано,
за тих акорд клавишите зове,
а те са онемели, бездиханни...
В болезнен писък с рибешки усти
опитват да запеят наш'та песен,
създадена на четири очи
в утробата на юлска безсловесност.
Как блъскаше по вените кръвта,
орисница на болните ни длани...
По устните полепваше грехът
в дихания, от косъм разстояние... ...